За книгата: 2016 / Книгата на Михаил Ямполски предлага необичаен поглед към творчеството на един от лидерите на съвременния руски авангард Дмитрий Александрович Пригов. Пригов обикновено се тълкува като един от основните представители на руския концептуализъм. Този подход подчертава значението на артистичния жест и саморефлексията. Ямполски се опитва да покаже, че зад концептуалната фасада се крие пълноценен художествен свят, напълно несводим до концепции и игра на идеи. Оттук и критиката към самата концепция за концептуализъм и близкият интерес към поетиката на текстовете на Пригов, например към предложената от него поетика на преходността на знака, преминаващ през медията, носеща текста и създаваща особена темпоралност. Ямполски разглежда поетиката на метафорозата, използването от Пригов на принципа на ентелехията на Аристотел и Лайбниц в генезиса на текстовете, фокуса върху разбирането на афекта като формален компонент на творчеството и много други. В резултат на това пред читателя се появява съвсем различна, необичайна фигура на Пригов - откривателят на нова поетика, която е далеч отвъд границите на концептуализма.